Съдбата беше в моите ръце.
Така и не разбрах
какво да правя с нея.
Навярно и отгоре от сърце
и Господ-Бог над мен
ще се присмее.
А кой не иска своята съдба
за миг да приласкае
в топли длани.
Живот, копнежи, щастие, борба,
стаени в скутите ви
да останат.
Пропуснат шанс.
Пропуснат златен миг.
Прости, живот,
така те подцених...
© Гинка Гарева Всички права запазени