Много пъти се борех с това да не падна...
Да не видят душата ми долу в калта...
Често тръгвах, преди да е станало лято,
и се връщах самичка в студа...
По-добре бе да имам изстрадана гордост,
вместо в мен да живее тъга
от това, че съм в нечии думи и злоба...
Тръгвах, без да премеря целта.
Само аз да съм права – това има смисъл,
та дори да е с тежка цена!
Всичко друго е някак си даже излишно –
трябва сам да си пазиш честта... ...