– О, имало е рай, но той е свършил,
когато Бог човека сътворил... –
свещеникът замлъкна недовършил
и сложи златния си патрихил.
Една сълза връз бузата блестеше –
издайническа, мъничка сълза!
Навън бе ад – валеше и гърмеше!
Тук, в църквата, горяха кандила!
– Лъжовен свят, невярващ вече в чудо!
Но моля Бог с любов да се смили... –
прекръсти се отецът да прокуди
неверието – ... и да ни спаси! ...