2.03.2020 г., 2:00 ч.  

Прошка 

  Поезия
565 0 0

Смешно е да се правя на поет.
Това което искам да изкажа 
е невъзможно да бъде вмъкнато в куплет.

 

Толкова дълго те обичах,
че забравих какво е да си свободна,
да тичаш из безкрайни тревисти поля.

 

Посоките сама да избираш,
без да се ограничаваш с нечия правота.
Да си свободна, усмихната и най-вече щастлива!


Да не се съобразяваш, дори да не знаеш
какво означават граници и правила, 
а просто да бъдеш там където поискаш.

 

Прости ми...

© Èдин Гравън Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??