Прошка
Разкайвам се, защото се сдържах
да не извикам цялата си болка.
По-объл от Земята бе кръга
на думите, които не отроних.
И се въртеше целият ми свят,
като затворник в тясната килия.
Разкайвам се - обичах на инат
и на инат не исках да разбирам.
Не исках да призная за страха,
от който без да иска ме опази
спокойната прегръдка на мъжа,
в която аз съм истинска. И цяла.
Разбрах, че е безумно да държа
на крехките си рамене небето.
Признах пред себе си гнева
и ужаса от студ. И се намерих.
Прекрачих всичките си тишини.
И себе си чрез него заобичах.
Но искам Любовта да ми прости,
че чак сега на себе си приличам.
© Бистра Малинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря на всички, че спряхте при мен!
-
"По-объл от Земята бе кръга
на думите, които не отроних."???
"Но искам Любовта да ми прости.."-нечия ли любов или Любовта като философско понятие ,не ми звучи този стих. -
Дали има по-обло от Земята?
Замисли ме!
Дори да има, кои сме ние, че да го усетим?
Надежда? -
"Разбрах, че е безумно да държа
на крехките си рамене небето."
Безумно е...По женски...И естествено.
А прошката -тя идва непоканена
и търси центъра на равновесието.
Дълбоко, вътре в старите ни рани...
Великолепно чувство внушаваш!Аплодисменти!
-
Харесва ми!
-
БРАВО!!!
-
Днес е прошка!
Какво ли не прави една истинска прегръдка на любим човек!
Може да ни накара да осъзнаем, да се разкаем, да си признаем, да простим и да се намерим!
Страхотен стих, Бисерче!
Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрав и пргръдка за прекрасният стих,мила!!!