Индиана (Криси)
216 7914
18.01.2008 г., 16:16 ч.

Прошка  

  Поезия » Друга
1167 0 24
 

                                                                                            В памет на свекърва ми.

                                                                                            Почивай в мир... 
 

Лицето бледо и безмълвно...

навред е болка и тъга...
Душата с ангели полита -
те водят я към вечността...
Защо не можеме приживе
да се обвием със любов?
Души на светло да политнат,
а не под тъмен бял покров?... 
Успяхме ли да си простиме?
Какво делихме, за какво?
Защо, за Бога, не открихме
надежда в мъдростта, защо?
От Господа поисках прошка
за мойте мънички вини...
Не бях тъй мъдра като днеска.
Прости ми, моля те... и ти...

© Криси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ,,Защо не можеме приживе
    да се обвием със любов?
    Души на светло да политнат,
    а не под тъмен бял покров?...''

    Колко точно казано-покров който разделя светлината и тъмнината, живота и смърта. Да, защо ли винаги когато има край се сещаме за прошката и забравяме за болката? А не е ли можело да мине без болка? Какво делиме преживе? Какво взимаме след това?
    Силен, много силен е стиха ти, Криси и страшно мъдър!
    Поздравления за тази сила!
    Прегръщам те!

    п.п. А къде ли съм бляла, че чак сега го виждам?
  • Много силен стих!

    Защо не можеме приживе
    да се обвием със любов?
    Души на светло да политнат,
    а не под тъмен бял покров?...

    Много мъдри думи ,пропити с много болка !
    Поздрав ,Криси!

  • Успяхме ли да си простиме?
    Какво делихме, за какво?
    Защо, за Бога, не открихме
    надежда в мъдростта, защо?
    От Господа поисках прошка
    за мойте мънички вини...
    ...

    !!!
  • Страхотно посвещение, тръпки ме побиха!
    Сигурна съм, че ти е простила, мила Криси!
  • Как съм пропуснала и аз да те прегърна
    и да ти кажа, че мислите на човек са чисти
    и Божии, а някои от делата не са наши...
    С обич и поклон!!!
  • "...Души на светло да политнат,
    а не под тъмен бял покров?..."

    Точно това.... "тъмен бял покров" направо ме вади от равновесие. Как можа...тъмен, като случая, и бял, като чистотата на душата, тъмен като църковната сянка върху му, и бял, като гълъб волен... Колко ли усет трябва да има човек за да му дойде на ум. БРАВО!!! - Номер едно си да знаеш!!!
  • Поздрав,Криси!
  • Страхотно е!!!
    Без думи съм!!!
  • Изключително силен стих,Криси!
  • Много силен стих!
    Поздрав!!!
  • Прекрасен стих!
    "Да сбъркаш е съвсем човешко,
    човек понякога греши,
    но често пъти малка грешка
    голямо щастие руши"
    А ние сме земни и грешим,но по-важное да можем да простим.
  • Прегръщам те, миличка...!
    Сила се изисква за това, а ти я имаш, защото пишеш прекрасно!
  • Криси,силна е прошката ти!Ще я имаш!
  • Поклон!
    Поклон и пред мъдрите ти думи!
    Само човек с твоята душа може да напише това!
    С много обич!
  • Изключителен стих,само мъдрите и силни хора прощават,а ти си и двете!С обич,Криси!
  • Поклон! Ще получиш прошка, миличка, толкова искрено си я поискала!
  • Поклон!
  • Поклон!Криси,прегръщам те!..
  • поклон скъпа Криси...
    прегръщам те...чудесен човек си !
    и стиха ти е много силен!!!
    много откровен!
  • Чета и плача...и пак чета...и плача...
    и моя болка е това...заболя ме душата...
    Невероятно силно и хубаво стихотворение!
    с обич, мила Криси.
  • Много силно стихотворение ,Криси!Не всяка жена би го написала.Свалям ти шапка...
  • "Човешко е да се греши,божествено е да се прощава"
    Прегръщам те Криси!
  • Велика е силата на прошката !
    Силен и мъдър стих!
    Много харесвам поезията ти !
  • Сила е да поискаш и да дадеш прошка!
    Силен е и стихът ти Криси!
    Както всички твои!
    Прегръщам те,с обич!
Предложения
: ??:??