ПРОЩАЛЕН АВТОГРАФ ОТ БОГА
... не ме напуска мисълта, че някой ден ще ми се случи
да си отида от света, по-чист от стар, планински ручей,
потулен със калпаче мъх, ще рохоля под вас на хълма –
ще пея пак до сетен дъх! – гръдта ми обич ще изпълва,
ще слитат птиците над мен, светулките ми ще играят,
едва ли този мрачен ден? – ще тури точката ми в Края,
аз и Отвъд ще бъда жив! – поел след Лунната пирога,
на стих, написан със курсив, ще се завръщам, както мога,
не ще досаждам! – тъй съм тих, когато ме обичат просто.
Човекът е прощален стих със светъл автограф от Господ.