Черни гарвани с лъскави дрехи
праща зимата. С грозния грак
идват хали, виелици, вещици,
снеговете и ледният мрак!
Ала още ветрецът разнежен
ме прегръща – приветлив и благ.
С обич скътала нови надежди,
пак въздъхва добрата земя!
И край калния друм, под тополите,
капе тихо прощална роса,
а небето – лазурно и пролетно –
слънценосно протяга ръка!