Бавно вените режа с бръснача.
В полумрака угасва сърцето.
Само дълга черта свети в здрача -
блести с блясък бял острието.
Без пощада плътта си раздирам.
Бликва, черно-червена, кръвта.
не изпитвам страх, че умирам,
а се смея с лице към смъртта.
Гласът на Господ чувам да вика.
За този грях дали ще прости?
Във пъкъла дали ще ме натика,
ще гледа ли трупът ми как гори ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация