Бавно вените режа с бръснача.
В полумрака угасва сърцето.
Само дълга черта свети в здрача -
блести с блясък бял острието.
Без пощада плътта си раздирам.
Бликва, черно-червена, кръвта.
не изпитвам страх, че умирам,
а се смея с лице към смъртта.
Гласът на Господ чувам да вика.
За този грях дали ще прости?
Във пъкъла дали ще ме натика,
ще гледа ли трупът ми как гори ...