13.06.2008 г., 10:35 ч.
Прощално сбогом
Листо, нежно подхванато от есенния вятър,
бавно издига и извисява се над земята.
Сякаш като сцена от куклен театър,
да поеме своя път нагоре към небесата,
но да достигне до тях дали ще успее,
да постигне така искана мечтата -
там, горе слънцето да го огрее
и там, зад него да забрави суетата.
Безмълвно крещейки, без и един стон,
вгледало се в черното небе над него
за последно прощално сбогом,
отправя се с изгаснала надежда надолу.
Там да почива вечно върху черната земя,
без да достигне небето, стихва завинаги,
където го чакат неговите сестри и братя
и угасва неговия стремеж за свобода.
бавно издига и извисява се над земята.
Сякаш като сцена от куклен театър,
да поеме своя път нагоре към небесата,
но да достигне до тях дали ще успее,
да постигне така искана мечтата -
там, горе слънцето да го огрее
и там, зад него да забрави суетата.
Безмълвно крещейки, без и един стон,
вгледало се в черното небе над него
за последно прощално сбогом,
отправя се с изгаснала надежда надолу.
Там да почива вечно върху черната земя,
без да достигне небето, стихва завинаги,
където го чакат неговите сестри и братя
и угасва неговия стремеж за свобода.
© РуМ Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
много е лирично на мене ми харесва
-
Браво Рум! Много е хубаво.
Джуди -
Отново много добро стихотворение! Поздрави
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Карате ме да се чувствам страхотно от вашите похвали.