10.10.2010 г., 11:47 ч.

Прощавам 

  Поезия » Любовна
427 0 1

            ПРОЩАВАМ

 

Телефонът издайно звъни -

мъжът ти от тебе грубо го грабва.

Грешка е, говоря – сякаш насън,

а думите му дялкат като брадва.

 

От устата му се лее помиен поток.

Залива ме дългата речева смрад.

Чествам живота груб и жесток.

Прощавам. Не е роден той в град.

 

При него се върна. Нямаш крила.

Споменът като камшик плющи...

Прощавам. От мене не става скала.

Още ли помниш нашите нощи?

 

Да прощавам дядо ми завеща.

Помниш ли целувките страстни?

И толкоз любими - малки неща...

Без обич оставаш нещастна...

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??