ПРОЩАВАМ

Телефонът издайно звъни -

мъжът ти от тебе грубо го грабва.

Грешка е, говоря – сякаш насън,

а думите му дялкат като брадва.

От устата му се лее помиен поток.

Залива ме дългата речева смрад.

Чествам живота груб и жесток.

Прощавам. Не е роден той в град.

При него се върна. Нямаш крила.

Споменът като камшик плющи...

Прощавам. От мене не става скала.

Още ли помниш нашите нощи?

Да прощавам дядо ми завеща.

Помниш ли целувките страстни?

И толкоз любими - малки неща...

Без обич оставаш нещастна...