Днес те питам, Море!
Защо при теб се завръщам?
Всяко лято като малко дете,
щом те видя пак те прегръщам.
Пак протягам свойте ръце.
Те те знаят, ти ги познаваш.
Остарях... Ти все младееш.
Не злобея, а ти да прощаваш!
Утре тръгвам, затова идвам днес.
Догодина пак да ме чакаш!
Преди мен си било. След мене ще бъдеш!
Но, не дойда ли... Както сега...
Не ме чакай!... Над теб ще кръжа...
Несебър
2018г.
© Хари Спасов Всички права запазени