И пак ще ти направим прощъпулник, свят,
и ще търкулнем слънчевата пита,
несигурни нозете дълго ще болят,
от гълъб ще се учиш да политаш.
И клонки от маслина жилави е сплел,
един така познат побъркан вихър.
Раним, объркан, тръпнещ и несмел,
не се плаши! Крилата не сломиха.
Дъгата ще извие нежен шарен мост,
небето с облак сълзи ще избърше,
едничък лъч дори – предпролетен и кос
страхът ще падне – подъл, зъл и скършен. ...