Навярно съм съвсем изперкал,
нормално, щом мисля за това,
в главата с мисълта не лека
какво ли мислят по света.
Защо ли ми се струва,
че имаме един и същ проблем.
Косата ни се вълнува,
че с бяло знаме ще задреме.
Отново тялото ми се сбогува
със клетките, които бяха в мен,
с прахта към твоето пътува
и пак по него ще полепне. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация