Прости, че те обичах изгарящо, дълбоко,
и любовта прикривах с маска на очите!
Прости, че те обичах толкоз много,
че спрях без тебе да зачитам дните!
Прости, че сто пъти сърцето ти предадох,
че в стъпките ти стъпвах, в сянката вървях.
Прости, че се опитвах, а не знаех,
прости ми ти, че и себе си не бях.
Прости ми, че те виках,после спирах!
Прости ми, чече заключих желязната врата.
Прости ми, че те имах и намирах!
Прости ми грешките, прости и любовта! ...