Съжалявам много, че те нараних,
че напразно надежда ти дадох,
а после мечтите ти шумно разбих,
нищо, че първо ти се отдадох!
Точно с теб така не исках да постъпя,
такова отношение не заслужаваш.
По-добре ме подмини и продължи по пътя,
за такива като мен недей да съжаляваш.
Макар че заради мъже такава станах,
ти точно нямаш пръст в това,
но и аз мога като вас да правя,
да действам без чувства и без душа!
Прости ми, дано приятели останем,
нищо, че доста клиширано звучи,
дори да ни е трудно, нека да се постараем,
а моята глупост дано времето да я заличи!