25.06.2012 г., 1:50 ч.
Простих
Залязва споменът
с последната светулка,
заплела се във къдрите на лятото.
След мене ще остане само стих.
И нещо може би недоизречено.
Простих.
На болката и на ръцете ти,
които не желаят да прегръщат.
Една въздишка, с маково листо покрих.
Червена е, но вече не изгаря.
Не парят и думите,
стихнах във себе си, ...
с последната светулка,
заплела се във къдрите на лятото.
След мене ще остане само стих.
И нещо може би недоизречено.
Простих.
На болката и на ръцете ти,
които не желаят да прегръщат.
Една въздишка, с маково листо покрих.
Червена е, но вече не изгаря.
Не парят и думите,
стихнах във себе си, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПредложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
