21.07.2010 г., 15:17 ч.

Проститутката 

  Поезия » Философска
1286 1 1

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Гримира се с завидната умелост

на обучена елитна проститутка,

светове неразклатими преобръща смело,

държи се като пълна луда.

Не я интересуват хорските слова

и ляга всяка нощ с различен.

Каквото и да прави, си остава тя

дете. (макар и мъничко цинично).

И не е нисша, не е долна...

Какво като забутаните ъгли знае?

Изпитвам искрена възхита

от начина, по който си играе –

дали с тела, дали със мисли,

владее трикове различни.

О, всеки, осмелил се

да я пипне... се заблуждава.

Все ще го приемат лично.

А не е лична тя.

В това се крие чара –

да обладаеш „вечната” жена,

да вкусиш неподправена поквара.

 

Затуй ви моля, (вас, мъже!)

недейте говорете за проблеми.

Със вас тя просто се е*е,

за да постигне другите си цели...

© Последната Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стихът ти е много интересен, само това е*е ама хич не ми звучи поетично! Не че не е вярно това, което казваш с последните два стиха. Поздрави!
Предложения
: ??:??