Avis (Павлина Соколова)
362 966
12.07.2014 г., 23:17 ч.

Просто едно бодливо стихотворение 

  Поезия » Друга
710 0 3

 

 Приятелство, доверие и стомна

 унищожиш ли... НЕ, НЕ СЕ ЛЕПЯТ!

(Повтарям си го, за да го запомня!)

За кой ли път, Боже? За кой ли път...

 Сега аз съм най-черната от всички.

И ей-тъй, по неволя  помъдряла.

Приятелство, написано в кавички

ми се присмива, че съм оцеляла

 след няколкото копия в сърцето,

 и болка, колкото световъртеж.

Присвих се на кълбо и ги посрещнах.

Превърнах се досущ на таралеж -

стърчат от мене копията... Не само

за да напомнят как наивна бях.

Предпазват ме. Като другарско рамо.

(такова, дето винаги мечтах).

"Живей, сърце! И щедро се раздавай! 

Отмервай дръзко своя календар!..."

Но... късайки листата не забравяй,

за таралежа, онзи стар другар...

За него - доверчивото глупаче,

наивно, дорде свят му се завие...

Научило се вече да не плаче,

щом копието в него се забие.

Така оставам - свита на клъбце.

Превърнах се от цвете в таралеж.

Но ти живей, живей, живей, сърце!

Сълзи ли? Не.. .Това са капки скреж!... 

Събирам ги, стена да построя.

 (За чупене си нямам вече стомни).

До мен допускам днес само студа.

И таралежите себеподобни.

 

Павлина Соколова

© Павлина Соколова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??