Тъжно ми е някак си и сиво.
Нещо сякаш се пречупва в мен.
А би трябвало да съм щастлива,
днес нали е моят ден рожден!
Няма трепетно очакване на празник,
и подарък-изненада няма.
Пълен е домът ми, а в душата - празно.
Знам, че първа ще ми звънне мама.
Огледалото не ми харесва -
някак непознат е образът отсреща,
но ръката ми косите му разресва
и дискретен грим полага вещо. ...