Не ми липсват онези зелени криле,
дето вдигнаха взора ми твърде високо.
Боса ходя по тръни във сухо поле
и грижливо избирам посока.
Профучават забързани много лица,
не познах ни едно във тълпата.
Бяхте много, когато си имах крила,
бързо станах една непозната.
Не ми липсват онези престорени дни,
днес заспивам във ложе от слама,
но щурецът ми свири и мъката спи.
Просто падане... Утре ще стана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация