Винаги просто си стоя тук
и гледам през прозореца.
Самичка съм, не ми трябва друг,
аз просто гледам как минават хората.
И знам, че няма да спра никой,
когато пресича на светофара,
нито пък колата и детето да се прибере няма.
Гледам си само и блуждая тихо:
"Ако си взема дрешката и си отида,
ще разбере ли някой, че отсъствам?"
Не, че винаги съм тук,
рядко мислено присъствам. ...