13.01.2015 г., 9:32 ч.

Простор 

  Поезия » Любовна
371 0 0
Като гледам черния простор,
осеян с хиляди звезди,
сещам се за душата си затвор,
където оковани са за теб светлите мечти.
И като си мисля за него сега,
той навява ми тъга -
аз усетих на розата бодлите,
сиреч на любовта тъгите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Предложения
  • Със лятото замина надалече... Сърцето си след тебе аз заключих. Не се оказа любовта ни вечна, на дум...
  • На сцената искряха светлините танцуващи във звезден пирует, когато от Страната на Мечтите пристъпвай...
  • Бе сезонът на лудата пролет и разсънен шептеше капчукът, бяха тъкмо тревите наболи... На сърцето ми ...

Още произведения »