линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
3.06.2009 г., 0:51 ч.

Просъница 

  Поезия » Друга
726 0 22

 

   Просъница

 

 

Спи дъхът ти в заплетените къдрици

на косите ми - корени от женски треви.

По детски спокоен си затворил ресници,

сякаш дом си заключил с милиони брави.

 

В мен безсънието търпеливо бърбори и говори

с небето над нас - спорим, все за стобори,

за доверия и неверия, за пустия, топлия страх.

Истини, хладни,  без да искам с теб изживях...

 

В теб уморените избори плуват в дълбокия сън.

Аз познавам лицето, знам - сърцето оставя ме вън.

Там росата блести до забрава, но бъкърчето с жива вода

пълни се в тиха дъбрава с неизползвани думи - против беда.

 

Пестеливият нож на зората  ще отреже нечий рефрен.

По човешки щастливи ще  примигваме в светлината.

Ще повдигаме смело крила над скъпото в днешния ден.

Просъница те  обгръща... с думи за обич - ти прегръщаш… не мен.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??