Остатъците на Автора Протежето изяжда,

като златен мед му се услажда,

със канони тежки съществуването си бележи,

мечтата си сбъдва на Автора да приляга.

Протежето пред Автора коленичи,

краченцата драска и със ръчички си пляска,

своята доблест рани, а с характера

и достойнството си лешояди гости.

Слова чужди изнася, неволи странни понася,

славен става, но в безславието си се самозабравя.

Кълве си подир Автора Протежето, кълве,

благо му става и плодовете си снася.

Ах, Протеже !

Критики строги понасяш, но сърце ти чуждо остава,

смешен ставаш, но осмян си продължаваш.

Протежето гордо навръх планината застава,

душата си срамно продава и накрая безличен остава.

Кристиан Дочев

21.06.2013г.