Противоположост

Domenikov (Джимбо)
78 16

15.02.2011 г., 8:54 ч.

Поезия » Друга

510 0 2

Докосвам те, но не успявам,

доближам те, но съм далеч,

опити правя... без отчет.

Няма допир за нас, а проспаст!

Сълзите си броя във шепа,

безбройни станали са те,

няма как да пресуша - стичат се,

пълнещи пресъхнали води.

Отиде си, не искаш да си с мен,

в прегръдите на друг си ти,

а за мен остана само плен.

Окован за вечни времена,

болка, страдания, тъга,

милост няма за мен сега,

явно заслужил тази празнота.

В мен оставаш завинаги ти,

дори светът да се сгрoми отгоре,

но само ми кажи, че отново с мен си ти

и с никой не искаш да си ти...

Болката голяма промени!

Онова, което в мен тежи,

с което боря се до край,

че имам нужда от теб сега,

любовта си да изрaзя във миг.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.