С мир се изливаш от облак светлоок,
с живо дихание, протяжна мелодия.
Случва се да изгарям и сенките,
не едно към едно, сякаш и теб.
И само те преоткривам в историята,
перла си, изгубена от короната...
Сплитат се линиите ни съдбовни
с ритъм душевен, с тембър интимен.
И звукописно вълшебство напира
с чаровна, мелодична палитра.
В бяла нощ, с глас на младост, стихия,
хладен въздух като вино ме опива...