29.07.2014 г., 21:05 ч.
Провокирано...
НА ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ, ЗА КОИТО САЙТ "ОТКРОВЕНИЯ" Е СЪДБА...
С БЛАГОДАРНОСТ КЪМ СЪЗДАТЕЛИТЕ НА ТОЗИ САЙТ!
Да защитим ЧОВЕКА!
нЕГО!
и СЛОВОТО МУ защитим,
и МИСЪЛТА МУ,
и СВОБОДАТА негова!
АМИН!
Достойно е!
Възвишено!
Божествено!
И благородно!
Да-за-щи-тим-ЧО-ВЕ-КА!
нЕ-ГО!
НЕКА!
Само...
в свещеното си устремление
да не прегазваме
безпомощния,
от нЕГО бясно поваления
и смазан във калта Човек!
© Елена Гоцева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ти, Милко!
От сърце! -
Поздравления, Ена...
-
Благодаря ви, Исмаил, Северина!
Разбира се, че щом е провокирано, има повод, но не бих казала, че конкретния случай e причината. Конкретният случай е само повод.
Причината е автор на стиха, а не поводът... -
Исмаил, аз мисля, че то Е написано ПО конкретния случай... все пак се казва „Провокирано“. Едва ли е случайно! Тук ще се съгласиш с мен, нали, Ена?
-
Ена, стига, моля ти се, хубаво ти е стихотворението, но не го връзвай за конкретния случай, отнемаш част от силата му!
-
Благодаря ти, Кръстина!
Фабер, само така ти изглежда, защото според мен, ти вероятно си търсил нещо закодирано в този елементарен стих.
Радвам се, че една истина, и то банална при това, казана с този стих предизвика размисли и философски спорове, това значи, че всички ние сме съпричастни към идеята в стиха.
нЕГО - това е този човек, за който беше призивът да бъде защитен с вселенскитв му права. Разбираемо е, че няма как да обябвя името му...
Това е. Още в началото в коментар, аз написах за избирателната същност на призива да го защитим този човек нЕГО, независимо, че той самият неуважаваше правата на останалите...
ПП Аги!!!
Благодаря ти! -
Амин!!!
-
Стихотворението си има своите добри достижения. Може би минусът му е в това, че то няма достатъчно автономност - който го чете, ще трябва да изпадне в стрес* от това, че ще му се наложи да го разбира (стихотворението) и да се чуди от какво конкретно е "провокирана" тази "гражданска" поезия. За да е добър резултатът, би трябвало да има някакъв вид "цялост" на стихотворението заедно с "провокацията" за него.
*освен ако има поне средна интелигентност (тогава ще го разбере лесно и веднага!), те. над моята
-
"Само...
в свещеното си устремление
да не прегазваме
безпомощния,
от нЕГО бясно поваления
и смазан във калта Човек!"
.......................................................
Много мъдро и актуално послание съдържа стиха ти, Ена!
Когато осъзнаем, че тези, които плачат със сухи очи,
точно толкова ги боли, колкото и тези, които плачат на
глас със сълзи, тогава вече ще можем да кажем, че човешкото
у човека е живо и истинско и че няма сила, която може да го победи...
Боли ни, когато ни калят, но когато съзнателно или
несъзнателно ние каляме някого, отказваме да признаем това и пред себе си, и пред другите,безразлични сме и несъпричастни към този факт, дори отказваме да направим най-малкото, което можем да направим, а именно да се извиним... Едва ли само несъвършената ни човешка природа е виновна, по-скоро ЕГОТО не ни позволява да бъдем себе си... А това означава, че в битката между двете половинки (злото и доброто) в нашата човешка душа, "победител" е за съжаление по-лошата... Поздрави и от мен за оригиналната идея и реализация! -
Е, разбира се, не се сърдя, Фабер
Аз съм си добро същество и не толкова глупаво...само малко...
Радвам се, че изяснихте християнството... това е лесна работа, отваряш Библията и четеш... и си възпроизвеждаш.
А я да те видя какво ще кажеш за сектите... за древната еврейска секта, примерно... м?
Ей, да не ме вземеш насериозно
Пращам ти светлина, но не много, за да не ти пречи на сладките сънища!
Симпатяга такъв!
===================
Това беше, завесата падна.
Лека нощ на всички!!! -
От друга страна от определена - ХристОва, гледна точка, посочена от ап. Павел: "едно тяло сме ние многото" (1 Кор. 10:17)
Христовата църква
А различието е съществено.
Но не ми се спами под стихове, там където трябва да са коментарите за тях. Мисля, че достатъчно поспамихме тук, което и се е направо неприлично.
Лека от мен. -
selene727 (Северина Даниелова): 31-07-2014г. 23:37
Фабер, моля ви в такъв случай - да не носите моя кръст! С благодарност -С
Моля, няма за какво, още повече, че аз изрично съм написал на едно място:"ако е необходимо".
От друга страна от определена - ХристОва, гледна точка, посочена от ап. Павел: "едно тяло сме ние многото" (1 Кор. 10:17)
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна): 31-07-2014г. 23:40
"На сайта на БПЦ така:
http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_new_testament_3.xml#14
Тука така:
http://www.wordplanet.org/bg/42/14.htm
Искаш коментар на твоята аргументация? Че ти не "превеждаше" ли това, на което "вероятно Северина обръща внимание"?
И, ако искаш да си приказваме, пренеси темата У форума. Тук не му е мястото."
Е, нали го изяснихме това различие...Какво да и пренасям на "темата у форума"?... Това си е типичен похват на (твое) бягство! А Ена е добра - няма да се сърди, че и окупираме пространството тук. Ена, извинявай за отклоненията! -
На сайта на БПЦ така:
http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_new_testament_3.xml#14
Тука така:
http://www.wordplanet.org/bg/42/14.htm
Искаш коментар на твоята аргументация? Че ти не "превеждаше" ли това, на което "вероятно Северина обръща внимание"?
И, ако искаш да си приказваме, пренеси темата У форума. Тук не му е мястото. -
Фабер, моля ви в такъв случай - да не носите моя кръст! С благодарност -С
П.С.: Твърде много спорове взеха да се раждат в този сайт (не че така не се ражда Истината), но Админите са на почивка - нека не им я разваляме като ги затормозяваме. Аз окончателно спирам да го правя (:
Светлина и Мир! -
Относно автентичността:<a href="http://www.pravoslavieto.com/bible/nz/luk.htm">27. и който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.</a>
Но ти все пак не даде никакъв отговор на моята аргументация по същество...
А, иначе, относно моите пояснения за убежденията на коментаторите по-долу - дал съм нещо като идейна "макро рамка". Тя, обаче, може и да не доизпипана, защото май си позволих да не се постарая достатъчно!? -
Относно автентичността:
http://biblia.bg/index.php?k=42&g=14&tr%5B%5D=1
Другото вече го обясних какво е - мокра връв. -
Отговор на Ена: Ами аз съм написал, но няма кой да чете внимателно! Отбелязал съм, че си го "позасукала" и човек трябва да се напъва или да се довери на твоят емоционално-хуманистично-правдив патос, излъчен малко ... , нещо, на едро ли..., и аз не знам!?
Отговор на Андрина Марк (" andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна): 31-07-2014г. 23:12
Това:
( а продължението е: 27. и който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.)
е това в оригинал:
27. Който не носи своя кръст и НЕ върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.:
А те така!... Ех, Андрина, Андрина, аз ти предложих да ти обЯсним нещо, което те интересува, и ти ми предостави тази възможност, цитирайки напълно неправилно стих 27 от Лука, 14. "Моят" вариант, драга Андрина е верният, защото така е написано в Евангелието (моя цитатът е напълно автентичен) А СМИСЪЛЪТ Е, че има хора, които искат да вървят след Христос, или вървят след него, но не искат да си носят персоналния кръст. Тасива хора вероятно считат - съзнателно или не, че е достатъчно да са наблюдатели и УЖ "съпреживяващи" носенето на чужд кръст, и това да им се зачита като носене на техен. Осъзнати или не тарикати!
П.п. Изясниха се нещата: просто ти цитираш ПРОТЕСТАНТСКА библия, където текстът е така, както ти си го написала. Сега - отскоро, има нов превод - нещо, като академичен, на Библията,но аз не разполагам с него за да видя как е там. -
И къде точно го видя тук този антиномичен стил на мислене? Или ти се иска да изглежда такъв? Сори, не се получи.
Що се касае до дефицита, да, имам дефицит, но на търпимост към услужливо подаване на въже, наричано в някои райони мокра връв...
Това:
( а продължението е: 27. и който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.)
е това в оригинал:
27. Който не носи своя кръст и НЕ върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. -
Фабер, изяснете се на лична със Северина какво е искала и какво е казала. Аз нямам нищо против да си казва мнението за стиха ми. Колкото пъти иска.
Ако имаш да кажеш и ти нещо за стиха ми - моля, ще те уважа, като го прочета и то докрай.
Аз лично нямам никакви претенции към никого...
ИНТЕРЕСУВА МЕ САМО МНЕНИЕТО ВИ ЗА СТИХА МИ.
НИЩО ДРУГО.
Благодаря, за което! -
Е, нищо, де! Дори и да имаш основание да ме критикуваш, нали трябва - ако е необходимо, да се направи известна корекция на нейните тези, да и се даде правилна насока...
Друг въпрос е, че сага съм малко разконцентриран и умарен, и май не прецизирам достатъчно добре. Все пак, ако искаш нещо (каквото и да е) да ти обЯсним, питай.
П.п. Ти да не би имаш изевестен (съвсем малък!?) дефицит с антиномичния стил на мислене? -
refab (Фабер ), оправи си цитатите и прочети отново написаното от Северина. И се постарай да видиш написаното, а не това, което ти се привижда, че е написано. Да не задълбавам каква каша с двата пункта и контрапункта си забъркал и то с претенцията, че е в главата на девойчето.
-
Андрина Марк: "...и, ако правилно съм разбрала Северина, тя вижда ДУХОВНО ИЗРАСТВАНЕ като колективно действие, където едната част от колектива служи за патерица на другата в това израстване, и то само ако е достойна за тази патерица. Ако - не, патерицата те чуква по спънатия крак или нефелното крило и отлита да търси други по-достойни спънати крака/крила (все тая), нуждаещи се от патерица."
Според мен вероятно Северина обръща внимание върху две (или три) неща: Първото предполагам повече или по-малко се съдържа напр. в този текст на Евангелието: "26. ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик;
( а продължението е: 27. и който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.)(Лука, 14)" Вторият акцент е, че човек не може да се развива достатъчно добре и пълноценно, ако разчита само на себе си. Необходимо е да се опира на други хора - по един или друг начин. А условният контрапукт на последната теза е "Човек е силен, когато е сам!" (Сартр), с което пак се връщаме към първия мой аргумент, изложен Евангелието според Лука.
Третото е, че в крайна сметка човек трябва да поеме лична отговорност и да положи строго персонални усилия в някои по-драматични и кризисни моменти ("да си поеме личния кръст" (перифраза - вж. по-горе)
А уважаечмата Ена в порив на желание за оригиналност, и в порив на емоции, е позасукала стихотворението си, вследствие на което на мен лично то не ми звучи достатъчно ясно, смислено и съответно. -
Не бихме го допуснали това .Защото хора сме сърцати и носим не само красота а носим любовта в сърца си!!!Поздрави от сърце!!!
-
Мдааа, имам малко време, та прочетох няколко коментара.
Ако мога да обобщя и, ако правилно съм разбрала Северина, тя вижда ДУХОВНО ИЗРАСТВАНЕ като колективно действие, където едната част от колектива служи за патерица на другата в това израстване, и то само ако е достойна за тази патерица. Ако - не, патерицата те чуква по спънатия крак или нефелното крило и отлита да търси други по-достойни спънати крака/крила (все тая), нуждаещи се от патерица. За сведение на посрещачите, пардон, на подрастващите, ДУХОВНОТО ИЗРАСТВАНЕ не се случва, когато някой ви е взел на буксир или вие сте взели него - по пътя "към небето". Колкото и красиво да изглежда отстрани, това не е израстване, прилича повече на Джак Бобеното зърно, в което Джак е ДУХОВНОТО ИЗРАСТВАНЕ, а "подадената ръка/патерица" - бобените стебла към горната земя. Само дето ДУХОВНОТО ИЗРАСТВАНЕ значи да прелетим до горната земя без бобени стъбла, без стълби, без патерици, че и да се преборим с великана, не случайно наречен тук нЕГО. Не случайно ДУХОВНОТО ИЗРАСТВАНЕ се случва в квадрантите на три взаимоотношения: Аз с Мето Аз, Аз с Другите, Аз с Моят Създател. И в зависимост от постигнатите „договорености” по трите оси ние или се въздигаме, или падаме, та не да ни дърпат или бутат, а и на ракета носител да ни сложат. В случая ще ползвам един цитат от „Дванадесетте стола” на Илф и Петров, доста подходящ за случая: „Спасението на давещият се е в ръцете на самия давещ се”... ДУХОВНОТО ИЗРАСТВАНЕ – също.
И още нещо. Свободата е хубаво нещо, но... не забравяйте онези три оси на координатната система. Тя, моята Свобода започва от моята Свободна воля, дадена ми от моя Създател, минава през Моето Аз и свършва там, където започва Свободата на другите... по Човешките или Божии закони...
Спрямо които закони се „измерва” и нашето израстване. -
Напротив Северина.
От елементарно възпитание не бих си позволила да проявя неуважение.
Не съм съгласна с твърденията ти... Това е всичко!
Малко са тези достигнали висините,
още по-малко са тези, които се задържат.Имай в предвид, че ако от
високо паднеш...повече боли
Пожелавам ти волен полет!
Извинявай Ена! -
Благодаря ви за прочита и размислите върху стиха ми!
Сърдечно!
Към Северина - Северина, аз не съм казала нищо за твоето духовно израстване.
Казах, че не си разбрала правилно стиха ми и посланието в него. Обосновах се. Обясних. Мисля, че не е нужно повече да обсъждаме елементарни за разбиране неща.
Аз казах вече, че не се сравнявам по никакъв начин с когото и да било. Сравнявам се единствено със себе си във времето. В този смисъл нямам съгласие или несъгласие с духовното развитието на когото и да е. Всеки е личност и си има свои цели. На съответния етап от развитието си.
Ти си имаш своето избрано ниво и си го реализираш
Аз си имам моето и си го реализирам.
Не искам да съм ти, той или те... искам да съм аз, себе си и в този смисъл другите не ме интересуват като цел.
Предполагам, ще се съгласиш, че като автор, аз със сигурност знам какво съм казала в стиха си, още повече, че този стих е пределно елементарен за разбиране.
Честно казано нямах нерви да доизчета докрай последния ти коментар, достатъчно ми беше само първото изречение.
Аз нямам какво повече да ти кажа...
А и не е необходимо...
И все пак, ако не си разбрала нещо, готова съм да ти го обясня.
...
Нарушаваш правилника, Северина
Ти вече се изкоментира на страничката ми, не е нужно да порицаваш другите коментирали, нали?
Моля, уважавайте правилника на сайта!
======
ПП Що за дивотия е това???
"selene727 : Маги, ще кажа само, че уважавам правото ти на лично мнение и изразяване. За жалост, ти не уважи моето... Никога не съм хапвала гъбки, но така като го казваш... може би трябва да пробвам... току виж се вдигна повече... Желая ти само щастие (: -Северина П.С.: 2 пирона - очите ти... не си вегетарянка, нали?! (:"
===
"П.С.: 2 пирона - очите ти... не си вегетарянка, нали?! (:"
===
??? -
Маги, ще кажа само, че уважавам правото ти на лично мнение и изразяване. За жалост, ти не уважи моето... Никога не съм хапвала гъбки, но така като го казваш... може би трябва да пробвам... току виж се вдигна повече... Желая ти само щастие (: -Северина
П.С.: 2 пирона - очите ти... не си вегетарянка, нали?! (: -
Гордостта е най-големият грях. Непростимият!Страхотен апел!Поздрави Ена!!!
Четейки последните коментари в сайта, осъзнавам че тук се води борба за надмощие. Въпросът е за какво, над какво?
Северина, по мое скромно мнение, което не натрапвам
и не те задължавам да уважиш... трябва да спреш гъбите...
Зле ти действат! Това е сайт за лично творчество, не е стадион за гонки, тук хората творят... не игаят ръгби...
Твойте коментари са агресивни, не аргументираш тезите си. Изказванията ти ми приличат на догми!
Не знам как е възможно да сравняваш ДУХОВНО ИЗРАСТВАНЕ с таралеж... страх и т.н... За мен ти бъркаш дименсиите, тленното с нетленното,
духовното с материалното или като за съвсем опиянени... от живота, младостта и категоричността ще цитирам нещо любимо :
Колко пирона има в килограм месо, ако козът е асо? Жокер... крокодилът е по-зелен! С най-голямо уважение към теб.
С още по-... към коментиралите.
Ена благодаря ти за стиха, наведе ме към сравнителен размисъл. -
Ена, не съм съгласна с несъгласието ти по отношение на духовните ми разбирания! Не ти ги натрапвам и само за последно ще доуточня, без да те насилвам да ги приемаш - както казах: всеки има своя път. Но по тези пътища ходим и не ходим сами. Има страст, не страст - а горене! Най-голямото желание, стремеж. В една притча се казва: „за да бъдеш мъдър - трябва да желаеш мъдростта както въздуха“. И този стремеж, за който аз говоря зависи от това - хората/душите да се подкрепят. В летежа си - ние започваме да летим по-бързо когато хванем ръката на другия (да не говорим за всички). Така трябва да се пристъпва към Цялостта (по мое мнение). Заедно, защото се стремим към 1 - Единство. Как ще се случи това по отделно, кажи ми. Не отричам, а обратното, че самостоятелно вървим пътя си - подкрепени от ръката на ближните, обаче! Колкото до „естественият подбор“, който споменавам: Ена, ако човекът е страхлив - той се свива подобно таралеж - на топка и ти не можеш да направиш нищо по въпроса да го извисиш - тъй като решението е негово. Това е кауза пердута, той ще има много прераждания и някой ден ще достигне прага на безстрашието. До тогава само ще пречи на чуждият възход, ако някои „летящ“ се опита да го вдигне. Той е камък - летящият само ще го дърпа и ще бави себе си - застой. Няма да постигне нищо, освен накрая да се отчая и да се върне в позицията на таралеж. Това е грешно! Той е точно без-помощен. Не можеш да му помогнеш и това е! Ще дойде време - ще стигне прага. До тогава ще върви пътя в себе си - интровертно - като камък. Когато един човек е пред припадък - той има нужда от шамар! Ще го заболи, но ще спести ценно време. За това когато си честен - понякога си директен до грубиянство. Но в някои случаи хората не чуват, ако не викнеш. Сигурна съм, че го знаеш! Светлина и Мир -ИНАСЕВЕРИНАЮГ
П.С.: Ще съм честна, смятам мирогледа ти за леко изкривен и се опитвам да ти дам нещо от мен. Моята ръка, която да те побутне, да те върне. Уважавам те както всяко човешко същество и по същата причина ти мисля само доброто! Но твоят живот си е твои, заедно с мирогледа, заедно с пътя, който трябва да вървиш. Поради тази причина, ако усетя, че помощта ми е безсмислена и енергията ми се хаби - в един момент ще престана да ти натрапвам моя взор. По-нагоре обясних защо. А и никога не се знае дали не съм в грешка (съмнява ме, но съм пластична и допускам всичко). И двете ще намерим Истината някой ден, така ни е заложено. До тогава ти пращам Светлина (тя е неизменчива) и възможност да ме приемеш, или не. Не бих ти се разсърдила за нищо на света - ти си свободна колкото и аз - просто човек (: -
Зародишче, Северина не го е разбрала правилно и четейки нейния коментар, си се подвел по нея.
В това "свещено" устремление" няма място за "естествен подбор", за който тя говори.
Ти си разбрал перфектно нейната интерпретация на посланието, вложено в стиха ми.
Така че, не се притеснявай.
Затова, мисля, е хубаво да не се четат най-напред коментарите, а самата творба и да се оформя собствено мнение за творбата.
Защо смятам, че Северина не е разбрала смисъла?
Не е, защото авторът винаги има право
Аз казах вече - "естественият подбор" няма място в едно духовно усъвършенстване, Пътят на Духа човешки, начина на извървяване на Пътя...
Не може да има и бясно устремление по този път, защото този Път се извървява с уроци, които трябва да запомним, духовност, която трябва да достигнем и заедно с това да живеем земно тук на Земята.
"Бясно" предполага и страст, което е съвсем изключено от посланието ми в стиха. Както казах - "Свещено" и "бясно" са несъвместими тук в моя стих. Които и да са духовни учители (духовно извисени хора, принципно), не са препускали бясно в своя път, оцелявайки при "естествения подбор". Та нали всеки човек е значим, нужен, уникален! Какъв "естествен подбор"!?
Не знам защо Северина е разбрала така стиха ми... толкова директно съм го казала, че повече не би могло.
Но ако все пак нещо не е ясно, винаги бих обяснила. Нали затова изпращам послания с творбите си, за да бъда разбрана... а може би с това да помогна и на друг човек да разбере себе си. Както се е случвало с мен...
Благодаря ви за прочита и коментарите!
Ако все още не е ясно - питайте
ПП А за свободата - тя е състояние на духа, а не е въпрос на окови или липса на такива.
Няма стадо, ако не виждаш в душата си такова.
Не можеш нито да се включиш в стадото, нито да избягаш от него.
Ти си У-НИ-КА-ЛЕН!
Индивид.
С уникални дарби, заложби, качества, с които трябва да извървиш своя интимен духовен път към съвършенството.
Такова нещо като "дърпане" на другия... като включване в "бясното" препускане, смазването от самия себе си - няма... Каквото и да прави човек, той го прави в унисон със своя избран от самия него път. Никой не може да извърви пътя на другия, нито някой друг може да извърви твоя път. Всеки е уникален и съответно и неговият път е уникален.
И предвид собствения избор да извървим даден път за определен етп, вече говори, че не можем да се смажем самите себе си ей така, случайно, защото не сме направили нещо си... Всичко е избрано предварително и ние подсъзнателно го знаем.
Както знаем, че няма смърт, но се страхуваме да си го признаем.
Чрез обществото и в него (но не слято и завладяно от него, нито извън него)всеки индивид реализира своята програма и начина на реализация показва до какво духовно ниво е достигнал този индивид...
Затова казват - той е стар дух... или той е съвсем млад дух...
Темата е много обширна... да не задълбаваме
... -
Рокстоун (предпочитам така), не си разбрал за какъв устрем говоря! Говоря за бесен устрем на волята да извисиш душата си. Това няма нищо общо със стадото на масата!!! Нищичко! В стадото не трябва да се включваш, нито да го водиш, а да избягаш от него. Хората не осъзнават, че не трябва да сме като овцете, а като скорците. И така... уточнявам - ако не се включиш в устрема (тоест всеки да дърпа с устрема си другия) - ще бъдеш смачкан от самият себе си!!! Надявам се така да е по-разбираемо (: Развил си стова, което е в твоята глава, не в моята. Колкото до свободата на словото и каквато и да била свобода - тя зависи само от теб. Ако се поддаваш под натиска - вината е в теб. Силата на желанието за свобода не е еднаква при всички. Макар всички да твърдят убедено, че я искат... уж... Светлина и Мир -С
-
Благодаря ви!
Зародишче, ако беше "бясно устремление", щеше да е вярно... но аз съм написала "СВЩЕНОТО СИ УСТРЕМЛЕНИЕ"... нали се сещаш, че има разлика...
Най-малкото има разлика в значението и възприемането на думите "БЯС" и "СВЕЩЕНО"... М?
Тук не става дума за материални, чисто физически стремления, в никакъв случай!!!
Тук става дума за духовния път на всеки един от нас, който трябва даа извърви, който сам е избрал в поредния си опит... и който ще го доближи до съвършенството и Дома...
В този Път няма блъсканици, защото пътищата са съвсем индивидуални и няма как да се смесят коридорите, за да се навлезе в жужди води и да се прецака "не силния", следствие на "естествения подбор"...
Благодаря ти за коментара!
Изкефи ме, много яко!
-
Човеколюбиво, благородно и поучително! Поздравления!
-
Да!Особено силно ме впечатли посланието в последния куплет,"нЕгото" на устремения не бива да прегазва "Човека", защото не се знае след завоя, дали няма да се окаже, че е прегазил "Човека" в себе си! Нека всеки, който смята, че е правилно от "н-еговото-Его" да прегази в калта по-слабия, да си спомни думите на Христос- "Нека този, който се смята за безгрешен, пръв да хвърли камък"!Много уважавам този сайт, именно заради неговата демократичност и готовността да защити всеки, който има нужда да бъде откровен!По подобен повод, преди време написах следното:
"Ако човек не може да не пише,
макар да не реди куплет,
дори над листа само да въздиша,
душа той носи нежна на поет"!
А на слабия има как да се помогне,но начина не е да бъде хулен и прегазван! Благодаря ти Ена за този много качествен стих! -
Чувствам те една от посветените, Елена, и ти благодаря!
Поздравления за смелостта и позицията! -
Оригинално!
-
Силно емоционален и много точен стих - като структура и послание!
-
Оригинален стих! Блестящо защитена идея! НЕКА!
-
Аз не обичам да бъда лъгана... затова и написах този стих.
Бяха трима, преди малко станаха четирима...
Благодаря ви, момичета! -
хората обичат да бъдат лъгани, но когато ги галим с лъжи, за да ги усмихваме успокоени - за кратко - ние всъщност раздираме душите им в бъдеще. В бясното устремление - или се включваш, или биваш прегазен. Това не е неправилно и лошо, това е естествен подбор. Човек трябва да е силен, за да лети. Това е моето виждане. Колкото до ритъма и римата в стиха - харесаха ми.
-
Да, така е, Анна, съгласна съм.
Стиха написах заради един коментар-призив да защитим човека, свободата на словото... и т.н.... и т.н. ... НО избирателно
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря ти, Ена!