s7r (Валери Шуманов)
256 444
28.02.2008 г., 20:46 ч.

Прозорец 

  Поезия
631 0 7
Един прозорец свети в тъмнината
и блясва всичко в тая нощ.
И светло става. Сякаш през стъклата
излива се поройно чудна мощ.
Какво ти трябва повеч на земята?
Една мечта, живот един. Прозорец,
през кой весели цъфтят цветята
и кипи във тебе щастие. Догоре.
Какво ти трябва? Никаква позлата
не сияе вечер толкова прекрасно -
във прозорците се крие красотата,
защото ни показват ясно -
как живее този свят огромен!
През прозорците се вижда всичко.
Сърцето в теб, когато е бездомно,
единствено прозореца обича...

© Валери Шуманов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Обичам да се разхождам вечер и да "надничам" в прозорците на хората и да си представям живота им,щастието им...особено когато съм сама-така се чувствам по-малко самотна,но ти си го казал мн добре!!!Поздравления!!!!
  • Хареса ми!
  • Прекрасн стих!
    ...във прозорците се крие красотата...
    с обич, Валери.
  • Ау,при такова заглавие...любовта,която изпитваХ към Далчев ще взема да я съсредоточа към теб:РР
    Веч ни гу тача,много гадян кат са падни на олимпиада;(
  • "Сърцето в теб, когато е бездомно,
    единствено прозореца обича..."
    Браво!
  • Прекрасен стих!поздрав!
  • Хубав стих, Вальо!
    Прегръщам те!
Предложения
: ??:??