Септември кацна на прозореца
и гледката закри с крила.
Рамкира всички тъжни поводи
със тясна ивица вина...
Щом чукна с клюна по стъклата ми
и вятър леден ме прониза...
А като бяхме малки двамата
така прекрасно се разбирахме...
Стърчи септември на перваза
като голям и черен гарван...
Не го обичам, нито мразя,
но ми е трудно да му вярвам... ...