15.01.2020 г., 11:18 ч.

Прозрение 

  Поезия » Философска
5.0 / 2
815 1 0

Прощавах и си тръгвах твърде често,

а после ме изгаряха на клада.

Сега в единствена сълза се вмествам,

сред тихия покой на листопада.

 

Сега копнея само за огнище,

и чаша чай със обич подсладена!

Не искам празни думи  да обличам,

а щастие в две шепи споделено!

 

Таня Симеонова

14.01.2020 г.

© Таня Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Не с очите, с които те виждaм, те гледa твоят вечно нaмръщен съпруг - бялa свaтбенa сянкa от леснa п...
  • Добър ден! Един билет за никъде, моля! За първия влак. Не, без дата за връщане. Мястото няма значени...
  • Клада Не заигравай с мен – ще изгориш! Пламъци душата ми терзаят... Ако стихнал огън лумне призори, ...

Още произведения »