27.01.2021 г., 9:29 ч.
Прозрение
Трева съм… в земния ти път.
Минавайки по мен да ти е меко.
Снишена и окастрена до смърт
не избуявам, за да виждаш надалеко.
Вода съм… в земния ти път.
Смирено жаждата ти утолявам.
Памет вливам в живата ти плът.
Мъдростта си в теб вселявам.
И сол съм… в земния ти път.
На живота ти вкуса аз давам.
Всичко, всичко съм за теб.
Но… дали си заслужава…
© Ангелина Стойчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
❤❣
-
Красив стих!
-
Благодаря ви, приятели, за хубавите думи.
-
Ако го правиш с обич-да. За ответната страна отговорът всеки по свой начин дава!
-
Моят отговор е - да. Заслужава си! Дори и само заради това, Ангелина, че си съумяла да сътвориш този красив стих...
-
Благодаря, Митко!
-
Истинската любов е винаги всеотдайна до саможертва. И не задава въпроси. Хубави, мъдри послания!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Деа, благодаря ти, че намина!!!