14.07.2009 г., 19:04 ч.

Прозрение... 

  Поезия
739 0 19

                  Прозрение...


Не можах да се скрия от себе си.
За Души second hand - няма бунище.
И останах. Под твойто поднебие.
Чаках сняг, за да мога да дишам...

Чаках пролет - отново зелена.
Всеки корен и кълн да ме скрият.
И дочух как зовът на елена
като изворна живост опива...

И разсипвах... събирах Душата си...
В нето... тара... и бруто...
Ти не си просто „някой за някъде”...
А ябълката на Нютон!

© Таня Георгиева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??