klemenTINA (Калина Томова)
67 25
5.07.2008 г., 1:23 ч.

Прозрение 

  Поезия » Друга
724 0 6

Прозрение

 

Не знам, не помня вече откога

в душата си не съм надниквала.

Със себе си останала сама,

отдавна, толкова отдавна не съм бивала!

Сърцето ми се сви - парченце лед,

от ледени ръце докосвано.

Кръжа в забързания труден ден,

любов раздаваща, сама нестоплена.

 

Привикнах с трудностите, с грубостта...

Прибрах платната на мечтите шеметни

и в името на дом, съпруг, деца

потулих пориви, талант и себе си.

Но в дъното, дълбоко в същността

на своето човешко измерение,

оставих бяла, мъничка врата -

за себе си завинаги открехната.

Когато много, много ме боли,

когато за пореден път се чувствам стъпкана,

криворазбрана, поругавана дори,

зад таз врата успявам да се вмъкна.

 

А там светът е приказно лъчист!

Енергия от светлина вибрира

и музика нечувана звучи,

а любовта - от Вечността извира!

Там виждам себе си усмихната и знам,

че съм добра и нося зрънцето

на мъдростта, че аз самата - крехка светлина,

макар затъмняна, все още имам сили

на злото да отвърна с добрина,

на неразбирането - с тиха прошка,

на грубостта - с преглътната сълза,

на ежедневието - с философска мъдрост.

 

А после тихо връщам се в света

на своето човешко измерение,

но заредена и с пречистена душа,

по-смело крача в пътя си - нелекия...

© Калина Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • На всички ви благодаря и ми се иска да кажа: Нека винаги намираме онази тайна врата, през която да виждаме, че има още и още за какво да се живее този труден живот, че има синева и светлина, а на нас - хората - никой не може да ни забрани да мечтаем!
  • Поезия живот...
    Жива поезия!

    Пишеш прекрасно и всичко, което казваш ми е близко!
    Прекрасно лято!
  • Поздравявам те за този стих-прозрение!
  • оставих бяла,мъничка врата -
    за себе си завинаги открехната.

    Великолепен стих!
    Поздравления,Алиса!
  • Отдавна не бях чела нещо толкова хубаво.Искрено ти желая много,много топлина.И оптимизъм
  • Страхотен стих! Близък ми е като усещане и като разбиране!
    И болка, и мъдрост, и сила...! Човешко измерение!
    Много, много ми хареса!

    Мисля, че в последния стих на трета строфа ще бъде по-добре "мъдрост философска". Но това е съвсем неангажиращо мнение!
Предложения
: ??:??