Две капки дивни
от небето - две сълзи
се спряха на стъклото ми
почти пред моите очи.
Взрях се неразбиращо във тях
докато полекичка прозрях,
в двете капки от небето
аз теб и мен видях.
Те тихичко се плъзнаха
надолу - всяка по своя път,
тръгнаха след светлината
и никога не ще се съберат.
1992год© Златка Иванова Всички права запазени