В памет на мъжа ми
Опитвам се да си спомня лицето ти...
Своенравното време го е изтрило.
Остана ми споменът за ръцете ти -
спокойни, добри и по мъжки силни.
Опитвам се да си спомня висок ли си... Колко?
(Винаги съм харесвала високи мъже).
Отляво намества се старата болка
и ме пристяга със яко въже.
Помня смеха ти, помня как пееш,
помня един твой жест, много любим...
Ти си до мен! Тук! Още живееш! ...