Прозрение

xenon (Юлиян Петков)
44 18

17.12.2016 г., 15:36 ч.

Поезия » Философска

438 0 1

Видях, усмихват се цветята.

С очички грейнали са всички.

Засмяха се дори тревите гъсти.

Гласът на вятъра се мръщи.

Посегнах, да откъсна цвете,

най-хубавото цвете на света,

притиснато в прегръдката ми плаха.

Погледнах го, а то погледна мен.

Прочетох без нищо излишно.

Красиво с поглед блестящ.

Получих подарък безценен –

блаженство на някакъв чар.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.