evgeniagenka (Генка Богданова)
421 814
10.09.2017 г., 0:35 ч.

Прозрение / басня / 

  Поезия » Философска
415 0 4

Басня от  Генка Богданова



На село, впрегнато в  долап със стар чекрък,
видях магарето да се върти във кръг.
Мухи го хапят, жарко слънце го гори,
то, ноздрите издуло, върти ли, върти...

Гледах в почуда, до смърт бе уморено.
„Тази твар е луда! – мислех възмутено-–
Ни с думи го подканят, ни камшик играе,
а самó си тича и  не си играе?!"

Но зърнах – пред носа му люшка се бодил.
"Той е взел ума му, гладът го е влудил."
Мечтаейки да стигне тази вкусна стръв,
гони без да дреме бодила, вързан с връв.

Тъй е и с Човека. Върти го в своя кръг
съдбата му нелека – житейския чекрък.
В света на Капитала, бедняка – проста твар,
богатите залъгват с трик изпитан, стар.

Подмамват го с надежди и с призрачни мечти,
с миражи го подвеждат, а той – върти, върти…

© Генка Богданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??