Самотна и тъжна нощта е без птици,
ридаещ художник с разпалени скици,
разпнат навеки, без срам, в нищета
от човеци неуки, под ръка с мерзостта...
Закърпил живота си от спомен и хлад
мечтите му отлитат отвъд болния град,
а тази последната, умираща в клетката...
Поредна шега, запиши я на сметката!
"Чистата съвест - най-мека възглавница!"
През сълзи нашепва, че днес подарява.
"За какво ни е нами да живеем изгнаници!"
Всеки поглед-кинжал го ранява. ...