Самотна и тъжна нощта е без птици,
ридаещ художник с разпалени скици,
разпнат навеки, без срам, в нищета
от човеци неуки, под ръка с мерзостта...
Закърпил живота си от спомен и хлад
мечтите му отлитат отвъд болния град,
а тази последната, умираща в клетката...
Поредна шега, запиши я на сметката!
"Чистата съвест - най-мека възглавница!"
През сълзи нашепва, че днес подарява.
"За какво ни е нами да живеем изгнаници!"
Всеки поглед-кинжал го ранява.
"Палач съм си сам, че пожелах си душа."
Художникът сляп рисува сива дъга.
На погребението на своята съвест аз ще съм няма,
а над пръстта ще остане куха измама.
