Не си усещала, че ще ме няма.
Ще разбереш това, когато си отида.
Когато по гърба ми видиш раните,
кървящи още от обидата.
Тогава ще ти стане ясно
защо съм се превърнал в мъка.
Защо съм, като звяр на тясно,
и съм бездушна болна плът.
Ще бъда онзи влюбен в тебе мъж,
комуто цял живот душа извиват.
Сълзи ли? Извалях ги есента на дъжд.
(На мен усмивки също ми отиват.) ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация