ПСЕВДОПАТРИОТ
Дори Гаврош прескочи барикада
и в кошница събираше патрони.
Не мислеше за рая ни за ада,
не искаше признание, пагони.
А ти прибра разперените пръсти
и тихомълком се прибра във къщи
Смирено за молитва се прекръсти
и молиш се пред Бога всемогъщи.
Защо напусна "свята" барикада,
и чакаш наготово дар небесен?
Животът битка е, а не естрада,
понякога дори предсмъртна песен.
Словата са нерядко и куршуми,
но казани във точен час и време.
Не чакай друг... фалшивите ти думи
и гузната ти съвест да приеме.
© Христо Запрянов Всички права запазени
Но знае ли човек какво ни чака...
Чудесен стих!