Дисциплината е обяснена като ,,чуждо рамо’’.
Самодисциплината я няма.
Често обясненото остава неразбрано.
Брегът на истината винаги е каменист.
И по него няма разпилени пясъчни мъниста –
останки от суетни мисли. Има само паразити.
Саморазрушението се самоиндуцира в този, който е различен.
Този, който е безличен – ерго конформист, никога не е излишен –
ще го цаним за оратор на лумпенизираните маси.
Изкуството да заявяваш много с малко думи никога не се цени достатъчно.
Изстрелян срещу слепоочието, куршумът хич не го е грижа
срещу него кой стои. Той просто си лети... И вече ,,край!’’ на мимикрирането. ...