Вятърът избирам за посока

Сред облаци да търся топлинка

Да скътам на високо пламък сетен

погледа си пуст, почти осакатен. 

В полет птицата не вижда човешките очи, 

които в сърцата сдържат ледени изкри,

не умее да разбира хорската съдба,

не чува нито нота, на душата песента!

Ако мога да съм чайка, да се рея 

в тази необятна шир, 

отпускайки крила отново да владея

свободата, своя мир! 

Ако мога да съм сляпа сред дискретна гибел, 

глуха, 

безразлична към ядро от страх и гняв дебел

Света с болката не зная да разбирам...

Да бягам с вятъра в небето, 

бяла птица си избирам!

Ztntodorova

Бургас

14.05.2019г