Заробих ли душата си свободна с тебе,
от страховете си принудена да се венчая,
сякаш си последното спасение,
а аз грозница престаряла.
Обърнах гръб на себе си и свободата,
и паднах от високо в пепелта,
очите си напраших и не виждах,
че повярвах в една лъжа.
Като птица затворена във златна клетка,
копнееща отново да лети,
пред мен изгаря бавно всяка гледка,
счупи ми крилете и боли.