Птицата на младостта
Яхнал грохналия кон на времето,
преследвах птицата на младостта,
заложил на суетата семето,
във мрежа исках да я уловя...
Удобна клетка бях й натъкмил
и как мечтаех да е вечно моя!
Безкрайна младост бих си подарил,
с крилете й политнал бих на воля...
Но тя капаните без жал съдра,
на погледа дори не ми отвърна...
Със плясък див небето изора.
А повече едва ли ще я зърна...
В мечтите мои тя сега гнезди,
в душата ми, болезнена и грешна...
Ех, младост моя!... Свободна си... Лети!...
Във друг живот отново ще те срещна...
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени