БезликКомик (Нечарм)
28 110
24.10.2008 г., 11:09 ч.

Птича душа 

  Поезия » Друга
684 0 7
В гората, по пътеката, се рееше момиче,

спря, пое си дъх и затрепери.
Някой там в тъмното наднича,
някой търсеше я и я намери.

Вятърът се люшкаше като пияница

насам-натам в гората.
Виеше и стенеше, и късаше листата.
Сова гушкаше си някъде яйцата.
Виеше и стенеше и си пазеше децата.

Насред целия шум от вятъра пиян,
от гората сърдита, от някъде там,
чу се ПУК.
Не като от клон голям или горски пожар,
а от черупка на сова, магически звук.

Застинало момичето го слушаше,
не я интересуваше, че някой я следи.
Дори да я погуби, знаеше, че ще се роди в птичето,
ще се научи да лети.
Ще спре да бяга и ще бъде по-свободна отпреди.

© Нечарм Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • В теб има потенциал,момче-желая ти успех иииииииииииииииииииии не се предавай!Винаги слушай сърцето си,то никога няма да те подведе.
  • Харесах! За свободата!
  • Чиста е душата ти!
    Нека полети!
  • Нямам много за споделяне,освен това което е несподелено!Тук съм за да разкажа за душата си и благодаря за времето,което ми бе отделено!
  • Много оригинална картинност! Свободата, Санчо...
  • Интересен опит в търсене на свобода. Поздравления за което
Предложения
: ??:??