Вчера, щом си лягах,
не затворих прозореца
и при мене влезе на птиците песента.
Не спах цяла нощ
и слушах цвърченето.
Уморено и с обич сбогувах се с пролетта.
И си спомнях за други пролети и лета.
За други птици; за други неспоменати слова.
За други неща ненаправени; други мисли
неказани; за други чувства,
непризнати все още.
Но изведнъж песента им неочаквано спря.
Може би птиците вече заспаха.
И аз трябва да спя.
(А може би просто отлетяха...)
© Сюзън Смърт Всички права запазени