И бухалите
в клоните не спяха,
когато в залеза нощта се стЪмни.
Но във една-
дори прогнила, стряха
гугутки плахи чакаха да съмне.
Те- първите,
нощта във ден превръщат...
Това за тях е за живот борбата.
А вторите
в съня си пак се връщат,
за да посрещнат сутрин свободата.
Не са ли и
човешките ни нрави
досущ със птичите да са ни равни?
Че през деня
сме здрави и сме прави...
От "бухалите" вече пък- безправни.
© Никола Апостолов Всички права запазени