Patrizzia (Надежда Ангелова)
2291 18256
16.01.2023 г., 10:10 ч.

Пукал 

  Поезия » Философска
905 7 7

Не мога да съм блага, затова,
че като град животът ме е чукал.
Преглъщах сухо ноти и слова
и честичко мълчах си, като пукал.*

Засаждах си градинка с чудеса,
валяха дъждовете киселинни,
сама се убеждавах, че не са,
душите на човеците пустини.

Научих се, че с нокти и пера,
и да не си дарен растат  полека.
Когато помъдрях и в мен умря,
последната ми прилика с човека.

И свикнах само с котка, или пес,
да си деля корицата – горчива.
По-лесно се живее без адрес,
а и тъгата трудно ме открива.


 

----------------------------------------------------------------------

* Пукал - общо название на всички видове нощни птици.

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??