Метла да е, ама руса,
бедър а ла Лепа Брена.
Силиконите да друса,
с джуки ярко начервени.
Молове, промоции всичко,
за Армани, д..уша дава
и на чичко си паричко,
лев железен не оставя.
А главата за украса,
с мъка гънка се намира,
но между бедрата, каса,
мацка руса, друга бира.
Аз съм смотана брюнетка,
а устата ми - голяма.
Хич и не си давам сметка,
аз, че русо гладно няма.
С обич, лягам, с вяра ставам,
а хладилникът ми - празен,
дали да се изрусявам?
Или напън е напразен...
© Надежда Ангелова Всички права запазени